ЗАКА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; закачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обикн. с друго същ. с предл. на. 1. Закрепвам, прикрепвам нещо, обикн. в горния му край, така, че да виси в отвесно положение; окачам, окачвам, закачам1. Противоп. откачвам. – Петре, донеси по-скоро обяда! – извика Владиков, като закачваше на стената богатата си сукнена шуба. Ив. Вазов, Съч. VI, 46. Смочетата – сребърни висулки, [момата] закачвала на плочицата с ажурна изработка. Ив. Коларов, Е, 23. Бръснарят стигнал до бояджийницата. Пред вратата били закачени най-пъстри тъкани и хората се трупали да ги гледат. Св. Минков, ПШ, 15. Когато стройниците се приготвят за отиване, момините домашни вързват во една бохча: риза, гащи и китка цветие, на което закачват и пърстен за годеника от страна на годеницата. СбНУКШ ч. III, 89. Че става Милен, отива, / на Косан глава отрезва. / Глава на гложе закачва / и си тогава отива. Нар. пес., СбВСтТ, 949.
2. Залавям нещо, обикн. с кука, към друг предмет; закачвам1, окачвам, прикачвам, закачам1. Противоп. откачвам. – Пригответе се за път, другари. Закачете плуговете. А. Гуляшки, МТС, 217.
3. Поставям, прикрепвам нещо да стои неподвижно към друго нещо; закачвам1, окачвам, слагам, закачам1. Който е закачил на вратите си табела за дюкян, трябва да чака мющерии, а не новини. Ст. Чилингиров, ХНН, 145-146. И още на другия ден Еникий закачи на гърдите си върху черното расо голяма китка от хубави планински цветя. Елин Пелин, Съч. IV, 93. Скина китка зелен кипарис, / та я носи на Гяно баздригяно, / ръка му баци, вода му даде / и му закачи китка кипарис. Нар. пес., СбБрМ, 485. закачвам се, закача се страд. До фирмата на неговия дюкян се закачи и фирмата на читалището. Елин Пелин, Съч. IV, 142. закачвам си, закача си възвр. Закачи си росна китка, / росна китка на главата. Нар. пес., СбНУ III, 128. Закачих си брошката на ревера.
ЗАКА̀ЧВАМ СЕ несв.; закачà се св., непрех. Обикн. с предл. на, за. Залавям се, хващам се за нещо; закачам се. Противоп. откачвам се. Белих се пет дена и сърбежът от беленето така ме изнерви, че лекарят ми предписа да ловя риба с въдица за успокоение. Първата сутрин нищо не се закачи на въдичката. Тарас, СГ, 17. Иланджикът се претури от коня си долу, като му се закачи левият крак у зенгията. Ц. Гинчев, ГК, 325. Той подкарал воловете и започнал да оре, но не щеш ли – ралото се закачило за нещо и животните спрели. Св. Минков, ПШ, 187. // Прикрепвам се, закрепвам се към друг предмет. Противоп. откачвам се. Изпод развалините изхвръкна подплашен биволът и хукна обезумял през мегдана. На рогата му беше се закачила хубавата фирма на читалището и нейното дрънкане още повече плашеше животното. Елин Пелин, Съч. IV, 145.
◊ Дай пара да се закачиш, дай десет да се откачиш. Разг. За досаден човек, натрапник, от когото мъчно можеш да се освободиш, ако се обърнеш за нещо към него. Закачвам / закача на въжето някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. 3. Приписвам някому големи провинения, за което може невинно много да пострада. Закачвам / закача на гвоздей (гвоздея, пирона, куката) нещо. Разг.; Закачвам / закача на клечка<та> нещо. Диал. Изоставям някаква започната работа, преставам да се занимавам с това, с което съм се занимавал; отказвам се от нещо. Завери двата семестъра и всичко заряза. Дето се казва, закачи правото на гвоздей. М. Грубешлиева, ПИУ, 99. Помня, че когато бях вече съдия в Софийския окръжен съд, един от началниците ме посрещна с предупреждението: „Сега ще закачиш поезията на гвоздей и ще си гледаш съдийската работа“. К. Константинов, ППГ, 221. Изморен и наситен от гола врява, българинът може най-сетне да закачи на клечката тоя проклет въпрос [българския черковен въпрос]. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74. Закачвам си / закача си обица на ухото. Разг. Поучавам се, вземам си поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и внимавам тя да не се повтори. – Само командирът може да прецени кой каква работа трябва да извърши и по кое време. Това трябва да си го закачиш като обица на ухото. П. Вежинов, ЗЧР, 119. Намерих клин да си закача торбата. Диал. Направих грешка, че се залових с такъв човек или с такава работа (употребява се, когато някой претърпи неуспех, несполука). Не ще (яде) мачка риба, че е високо закачена. Диал. Казва се, когато на някого се иска да направи, да постигне или да получи нещо, но той не си го признава, обикн. защото преценява, че няма да може, няма да успее. Откачи-закачи. Разг. Който е свързан с не особено големи печалби или загуби според случая (употребява се за работа, при която се печели препитание с дребни хитрости). Нашата е такава. Откачи-закачи. Сега изхитрихме ние, утре нас ще изхитрят други. Кр. Григоров, Р, 32. Ще ми закачат забрадка връз капата. Диал. За мъж, който живее в дома на жена си – няма да ме почитат, няма да бъда зачитан. Ще ми се закачи на гърлото нещо. Разг. Ирон.; Ще ми се закачи на зъбите нещо. Диал. Ирон. Няма да получа или да постигна нещо (обикн. за нещо непозволено, недопустимо).
ЗАКА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; закàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обикн. със съюз да и следв. гл. Започвам да върша нещо; закачам3, подкачам2, захващам1, почвам. Като поехме нея длъжност, помислихме и да понакичим то списание, чтото да може да отговаря малко нечто за нуждите на един народ, който закачва да ся просветява. СбПер. п, 65. закачвам се, закача се страд.