ЗАКАЧЛЍВО нареч. Като подхвърлям закачки, шегувам се, задирям. Момиченцето му разправи, че всички били на жътва. Тя помагала на баба си и вардела къщата. – А, добре я вардиш – рече закачливо и добродушно дядо Тома. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. И като че ли тя разбра, че го беше вече спечелила, и го погледна с големите си изпъкнали очи закачливо и насърчително. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 460. – Знаеш ли, Бени – подхвана по едно време Петручио, загледан в застаналото наблизо хубаво момиче, което закачливо се усмихваше на своя кавалер, – когато човек си хапне по-добре, иска му се да се повесели малко. Ал. Бабек, МЕ, 143.