ЗАКА̀ШЛЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); закàшля, -иш и (диал.) -еш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Започвам да кашлям; закашлювам се. Овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха. Тук-таме някоя ще пръхне, ще кихне, друга по-натам ще забуха и ще закашли като старица. Й. Йовков, АМГ, 121.
ЗАКА̀ШЛЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); закàшля се св., непрех. Разг. Започвам да кашлям; закашлювам. Той се закашлюваше, мъчително кривеше пожълтялото си лице, надигаше за миг клепачи и пак се унасяше в сън. Ст. Дичев, ЗС II, 153.