ЗАКАШЛЮ̀КВАМ, -аш, несв. (рядко); закашлю̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Започвам да кашлюкам; закашлюквам се. Тъкмо се канел да иде да удари клепалото, и отсреща по моста закашлюкал дядо Лулчо – разсилният. Чудомир, Избр. пр, 35. – Къ-х, къ-х, къ-х! – закашлюка дядо. Г. Марковски, СК, 128.
ЗАКАШЛЮ̀КВАМ СЕ несв. (рядко); закашлю̀кам се св., непрех. Разг. Започвам да кашлюкам; закашлюквам.