ЗАКВА̀СА ж. Подкваса, закваска; мая, квас. И то какви българи: езикът им чист, без чужда закваса, с хубаво котленско балканско произношение. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 358. Закваса за кисело мляко.
◊ Заквасен съм с някаква (нечия) закваса. Разг. Имам някакъв характер, същност (за изтъкване на отличителна черта при сравняване). Не зная с каква е / закваса заквасен, / не зная и как е / замесен, / но своята участ / от книга по-ясна / му станала с някаква песен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 37. От същата закваса съм замесен. Разг. Еднакъв съм, приличам си с някого по характер, разбирания, възпитание (обикн. за хора от общ произход) или съм от еднакъв произход с някого.