ЗАКЕЛАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; закелавèя, -èеш, мин. св. закелавя̀х, прич. мин. св. деят. закелавя̀л, -а, -о, мн. закелавèли, св., непрех. 1. За дърво, храст или гора – боледувам и ставам сух, изсъхвам от болест. Издънките в някои сечища закелавяват и не могат да се използват в дървопроизводството.
2. За земя – ставам необработваем, загубвам качествата си на култивиран; подивявам1. Колибите запустяха, започнаха да се рушат, нивите по склоновете буренясаха и закелавяха. Д. Фучеджиев, Р, 157.