ЗАКЕПÈНЧВАМ, -аш, несв.; закепèнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затварям с кепенци (прозорец и др.). „И като каже хръъс .. Морето е, викам, не може да е друго, нà и гърците закепенчили къщите, свещ не палят барем!“ Н. Инджов, ПП, 141. закепенчвам се, закепенча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)