ЗАКЍТВАМ1, -аш, несв.; закѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Закичвам. Напролет, когато Мияка виеше китки от зюмбри, за да закити сватовете, той проследи годеника ѝ на нивата. К. Петканов, ОБ, 112. Тя закити на главата си диаманта, който ся намери в яйцето. Кр. Пишурка, МК, 312. На трети ми врата / майкя додеше, / китки донасяше / мене да закити. Нар. пес., СбВСтТ, 398. закитвам се, закитя се I. Страд. от закитвам1. На Гергьовден по вратите върба се закитва. II. Възвр. от закитвам1. С треперяща ръка откъсна първия клас. Яна се закити с класа и пак развя байрака. К. Петканов, СВ, 52-53. Беше се закитил на каскета зад ухото с китка есенен минзухар. Ем. Коралов, ДП, 163. Откъсна моравче и се закити. К. Петканов, СБ, 149. III. Взаим. от закитвам1.
ЗАКЍТВАМ2, -аш, несв.; закѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Захвърлям2, запокитвам, запращам2; закитям. – Нея нощ ми стана много тежко. Сякаш две дяволски ръце ме грабнаха и ме закитиха в запалена пещ. А. Каралийчев, В, 34. закитвам се, закитя се страд.