ЗАКЍТВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от закитвам1 и от закитвам се.

ЗАКЍТВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от закитвам2 и от закитвам се; закитяне, захвърляне.


Източник: Речник на българския език (онлайн)