ЗАКЛА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заколя като прил. На когото е отнет животът чрез заколване. За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни. А. Каралийчев, С, 294. Картината със закланите деца, която Панко бе му внушил, беше постоянно пред очите му. Д. Ангелов, ЖС, 535. Една великденска позлатена ризница висеше над огнището, на което, окачен на почернялата верига, имаше котел, годен да побере цяло заклано теле. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22.
◊ Гледам като заклана крава (овца). Диал. Глупаво, без да разбирам нещо гледам (обикн. нещо, което буди недоумение). Като заклан. Разг. 1. В съчет. със спя. Много дълбоко, непробудно (спя). – Спи ли? – попита, като се надвеси над проснатия. – Спи като заклан. Д. Ангелов, ЖС, 266. Сега момчетата спяха като заклани. Й. Йовков, Разк. III, 44. 2. В съчет. с викам (крещя). Много силно, много високо (викам). „На помощ! На помощ! Разбойници!...“ Той все вика като заклан. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79. 3. В съчет. със скачам (друсам се и под.). Буйно, силно (скачам). Тошка падна по очи, горчива обида я задави. Тя се друсаше като заклана, пръстите ѝ се гърчеха и търсеха да уловят нещо неуловимо. Г. Караславов, Тат., 47. Скача като заклан. Спя като заклан турчин. Диал. Много дълбоко, непробудно спя. Никой не му се обади. „Спят като заклани турци или пък... Ама ще им разваля манастира!“ – бутна вратата Безсолния. Ст. Даскалов, СЛ, 326.