ЗАКЛА̀НЯМ1, -яш, несв.; заклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя заклон, заслон на нещо; заслонявам, засланям, заклонявам. закланям се, заклоня се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАКЛА̀НЯМ2, -яш, несв., прех. Започвам да кланям. Подухна ветрец, закланяха китни глави пъстри цветчета. Д. Немиров, Д, 45. закланям се страд.
ЗАКЛА̀НЯМ СЕ несв., непрех. Започвам да се кланям. Левски не каза нищо; усмихна се любезно, взема в ръце чантите и като се закланя поред на митничаря и на Али ефенди, избиколи тезгяха и се запъти към изхода. Ст. Дичев, ЗС II, 66. Началникът едва дочака свирката и дотича. – Добър ден, добър ден! – по навик, още от далече се закланя той, като поглеждаше непознатата хубавица, изправена наред с чифликчията. О. Василев, Т, 82. – Та дойде той да иска едно отделение войници да му товарят тютюн. Разтичаха се офицерите, закланяха му се. X. Русев, РС, 50-51.