ЗАКЛА̀ПЯМ, -яш, несв.; заклàпя, -иш, мин. св. -их. св., прех. Диал. Затварям, заклопвам2. Цялата му глава и куртката бяха изпрашени. Той се триеше, мъчеше се да погледне, но прашинките стържеха в очите му като нокти на пиленца и клепачите принудително ги заклапяха. Ст. Даскалов, БП, 162. Она си извадила едната ръка низ водата над главата, па си направила двата големи пръста като ножици и ги заклапяла и отваряла като ножици. Нар. прик., БНТв Х, 112. заклапям се, заклапя се страд.

ЗАКЛА̀ПЯМ СЕ несв.; заклàпя се св., непрех. Диал. Затварям се; заклопвам се, заклапвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)