ЗАКЛÈВАМ1, -аш, несв.; закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. 1. Накарвам някого да даде клетва. Пресегна [Левски], взе револвера в ръка, камата, сложи ги едно до друго на миндерчето, кръстоса ги... Да – така щеше той да заклева занапред дейците – над кръстосани оръжия. Ст. Дичев, ЗС II, 295.
2. Най-настойчиво искам някой да направи нещо, задължавам го като с клетва да извърши нещо; заклинам1. Докторе, заклевам те, не прави това. Ив. Вазов, Д, 44. „Не забравяй крушата в Ранчовица... Заклевам те да не я изтървеш... Дръж си имота, помни всяко трънче.“ Кр. Григоров, ОНУ, 155. Донесе оттам дълго писмо, в което се разправяше за скръбта на майка му по него и заклеваха го да си дойде дома поне за няколко дни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 59.
ЗАКЛÈВАМ СЕ несв.; закълнà се св., непрех. 1. С предл. пред. Давам клетва; кълна се. „Долуподписаният, съгласявам се във всичко и с действията на другите членове на ЦК, и се заклевам пред нашето отечество България, че ще следвам точно длъжностите си. В. Левски.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 264. ● Нар.-поет. Обикн. клетва се заклевам. Вярна са клетва заклели: / който са от тях разболе, / ще го носят от Великден до Илинден. Нар. пес., СбНУ VI, 71.
2. Категорично, без колебание потвърждавам нещо, уверявам някого в нещо. – Заклевам се, че Македонски е забъркал тая каша. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. – Една водна змия, дебела колкото ръката на китката ми! – Хайде, де... – Заклевам ви се! Д. Калфов, КР, 92. – Ей! – каза Големия в ухото на немеца. – Той човек вътре е нужен на България, разбираш ли? Ако се случи да умре, да си знаеш, заклевам се: ще те убия веднага. Ст. Дичев, ЗС I, 614. Но ти не страхувай се, ти се не бой: / заклевам се, във безопасност е той! К. Христов, Мис., 1898, кн. 4-5, 307.
ЗАКЛÈВАМ2, -аш, несв. (диал.); закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., непрех. Започвам да кълна, да проклинам; заклинам2. Яна макя ситно, дребно плела, / ситно плела, люто я заклела: / „Черко Яно, да не ти е просто, / кога ойдеш на Маркови двори / да не думаш до три, четир дена“. Нар. пес., СбНУ LХIV, 210. Като се разсърди, че като закълна, спиране няма.