ЗАКЛÈВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от заклевам1 и от заклевам се. От заседанието отпадна първа точка, която предвиждаше заклеването на нов общински съветник. КГ, 2015, бр. 47, 3. Като се изпълниха предварителните формалности: удостоверяване самоличността на участвуващите в делото и заклеване от свещеника присъствуващите свидетели, зафана се съдебното дирене. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22.
2. Остар. Заклинание (в 1 знач.). Подаръците били различни – според оногова, комуто се подарява: .. книга с магични заклевания. Н. Райнов, КЧ II, 69.