ЗАКЛЕЙМÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заклеймя като прил. Книж. Който е получил обществено порицание, презрение, който е обществено порицан; жигосан. Даже чорбаджиите, заклеймената класа, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете и сърцата им. Ив. Вазов, СбНУ II, 84. Заклеймен негодник.