ЗАКЛЕЙМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от заклеймявам и от заклеймявам се. Голям оратор, ярките образи, безпощадните, често груби заклеймявания отекват силно в умовете и сърцата на неговите съвременници. Култ., 2017, бр. 36 [еа]. Заклеймяването, агресията – това са неща, които виждаме в политическото говорене, в медиите.