ЗАКЛÈКВАМ, -аш, несв.; заклèкна, -еш, мин. св. -ах, св. Диал. 1. Непрех. Клякам и се застоявам в това положение дълго (Н. Геров, РБЯ).
2. Непрех. Спирам се в гърлото; засядам, пресядам. – Тотке, донеси бъклицата с виното, че на зета нещо заклекна на гърлото! К. Петканов, ЗлЗ, 235. – Аз си ядох сладко от телето, че преди това отидох и го платих на съседа! И нито ми заклекваше, нито ми пресядаше, нито се задавях. В. Вълчев, ХП, 5.
3. Прех. Залисвам някого, отнемам времето някому, преча му да си гледа работата. Заклекнаха ме гости, та не можах да прочета книгата. Л. Андрейчин и др., БТР, 222. заклеквам се, заклекна се страд. от заклеквам в 3 знач.
ЗАКЛÈКВА МИ несв.; заклèкне ми св., непрех. Диал. Не мога да преглъщам добре храната; пресяда ми. – Калино, с какво храниш кокошките? – Със зърно, Стояне! – Няма ли да им заклекне? К. Петканов, П, 20. Хапна залък, заклекна му, / хапна другий и он така. Вар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 79.