ЗАКЛÈПВАМ1, -аш, несв.; заклèпя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да клепя1. В тая минута от една казанджийница звънко екна чук, медта застена, тревожно заклепа и друг тенекеджийски чук. Ем. Станев, ИК I и II, 419. Слушам, и клепалата заклепват – най-напред дървеното, а след него и желязното. Т. Влайков, Пр I, 277. – Над тебе лети щърк. Голямата върба се оживява. Дванадесет влюбени чифта заклепват на дванадесет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 7-10. Заклепа ковачът Марин сърповете. А. Каралийчев, СР, 96. заклепвам се, заклепя се страд.
ЗАКЛÈПВАМ2, -аш, несв.; заклèпам, -аш, св., прех. Започвам да клепам, да мърдам, движа (клепки, уши). Смутен и засрамен, Пинто Нарев заклепа с ръждивобелите си клепачи. – Е, какво толкова си се разфучал! – подхвана той боязливо. Д. Ангелов, ЖС, 469. заклепвам се, заклепам се страд.
ЗАКЛÈПВАМ3, -аш, несв.; заклèпам, -аш, св., непрех. Диал. Започвам да клепя2, да вървя тежко, бавно, уморено. Обърна се няколко пъти в тъмното. Постоя. Пък заклепа с калеврите си по-бързо към къщи. Т. Харманджиев, Р, 159. Върви по-бърже, що си заклепал таков като просяк. СбНУ ХLVIII, 464.