ЗАКЛЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заклечà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Разг. Започвам да клеча. Без никой да продума, безшумно всички се връщаха, прехвърляха се обратно през оградата и наново заклечаваха край нея – мъже, които по цели нощи можеха да клечат край тлеещ пън с кърчаг ечемично уиски. Г. Величков, КГ (превод), 190.