ЗАКЛÈЩВАМ, -аш, несв.; заклèщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Притискам здраво нещо или някого между други неща или в нещо тясно като с клещи; пристягам, приклещвам. Пъстрият кълвач дълбае „наковални“, в които заклещва орехи, които след това лесно счупва с няколко удара на човката си. К, 1963, кн. 9, 35. Двамата хванаха мината и започнаха да я дърпат. Камъкът, с който я бяха заклещили, пречеше да се измъкне. Д. Кисьов, Щ, 226. Той като видя, че Бойко я обръща на смях, заклещи в уста чубучка и не рачи повече да му приказва за туй. П. Тодоров, И I, 105. заклещвам се, заклещя се страд.
ЗАКЛÈЩВАМ СЕ несв.; заклèщя се св., непрех. Обикн. с предл. между. Попадам между други неща, които ме притискат здраво като клещи и не мога да се измъкна; приклещвам се. Ала преди да отстъпи назад, кракът му се заклещи между труповете, норманецьт замахна върху му [на ловеца] с меча си. А. Дончев, СВС, 803-804. Янко се блъсна и с голяма мъка се провря между дърветата. Вълчицата налетя след него, но се заклещи здравата и там остана. А. Каралийчев, ТР, 113. Той хвана здраво смъртоносната стрела и се опита да я издърпа, но стрелата се бе закачила с шиповете си в младото тяло или пък се бе заклещила между две кости. Д. Талев, С II, 69.