ЗАКЛИНА̀ТЕЛНО нареч. Книж. Като, подобно на заклинание; най-настойчиво. Думите му звучат заклинателно. // Рядко. Настойчиво, категорично. – Извиках ви, за да ви обадя, че сте глобен с четвърт месечна заплата, загдето четете вестник в работно време. Предупреждавам ви, че при втори подобен случай ще бъдете уволнен в интерес на службата!произнася заклинателно кметът. Св. Минков, РТК, 198.


Източник: Речник на българския език (онлайн)