ЗАКЛИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заклинвам, заклиням1. И щом се пробие дупка и ся извади садило, тии пущат по пръчката, а садящият я заклинява с пръст. Ал. Дювернуа, СБЯ, 675. заклинявам се, заклиня се страд.
ЗАКЛИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; заклѝня се св., непрех. Заклинвам се, заклиням се. Намаляването на размерите на ухото, несъобразено с нормите, затруднява вдяването през него на конеца, който се заклинява, разнищва и бързо протрива. П. Цветков и др., ТОП, 293.