ЗАКЛЍНЯМ1, -яш, несв. (разг.); заклѝня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заклинвам, заклинявам. Отдавна трябваше да смени колелата на колата. Два пъти той сам ги беше постягал, заклинял с железца, с натопен в катран коноп. Кл. Цачев, ГЗ, 72. заклиням се, заклиня се страд.
ЗАКЛЍНЯМ СЕ несв. (разг.); заклѝня се св., непрех. Заклинвам се, заклинявам се.
ЗАКЛЍНЯМ2, -яш, несв. (остар. и диал.); закълнà, -èш, мин. св. заклèх и закълнàх, прич. мин. св. деят. заклèл и закълнàл, прич. мин. страд. заклèт и закълнàт, св., прех. Заклевам1; заклинам1, закълнавам1. От страх само, че майка ѝ няма да одобри женитбата ни, бях я заклинял да ме пожертвува. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 835. Яну майка заклиня, преклиня: / – Черко Яно, не било ти просто! / Ка отидеш на Янкови двори, / не съседай от доброго коня, / .. / нел най се лепо, прелепо прекланяй / врану коню от грива до грива. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 304-305.
ЗАКЛЍНЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); закълнà се св., непрех. Заклевам се; заклинам се, закълнавам се. А войвода се люто заклиня: / – Тако ми бога, моме Румено, / ако те язе тебе излъжем, / тебе излъжем да те цаливам, / що коня яздим, кон да ми пукне. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 532.