ЗАКЛЍСКВАМ, -аш, несв.; заклѝскам, -аш, св., непрех. Диал. Тръгвам със ситен ход. Подшибнах го [коня], Лишко се позасили и заклиска, а в корема му нещо като че бълникаше. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26. Кучетата се спряха покорно, после се обърнаха и заклискаха към дворовете си. Елин Пелин, Съч. IV, 94.