ЗАКЛОКÒТВАМ, -аш, несв.; заклокòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да клокотя; заклокочвам, заклоквам. Вулканът заклокоти застрашително. ● Обр. Стефанов я гледаше с безцветен, тъп поглед. И изведнъж се разсмя. Истеричен кикот заклокоти в гърлото му, раздруса слабите му гърди. Ем. Манов, ДСР, 161. В този миг прогърмяха оръдията в съседния казармен двор. Ситно, забързано заклокоти картечница: ра-та-та-та-та, ра-та-та-та-та-та. Ем. Манов, ПЯ, 173.