ЗАКЛОКÒЧВАМ, -аш, несв.; заклокòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да клокоча; заклокотвам, заклоквам. Заклокочват реките, мятат се от бряг на бряг, разбиват се, но няма накъде! Сл. Македонски, ЕЗС, 191. Водата не тече, а се излива, скача, блъска се, пръска се, за да намери минутен отдих в някой сбутан между камъните вир и след туй отново да заклокочи и запръска по канаристи улеи към следващия праг. Н. Хайтов, ШГ, 253. После извади живи въглени и огорена пепел, тури и тях също в котела, вдигна се пара, сместа вътре заклокочи. Й. Радичков, СР, 159. Изгревът е вълшебен. Това е океанският изгрев. Водата засвирва и заклокочва, ята рибки скачат и прелитат, къпят се в чаровното раждане на слънцето. Б. Трайков, ВО, 45. ● Обр. В гърдите му заклокочи цял вулкан от възмущение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 177. Внезапно заклокочи гъста стрелба, някъде по-далеко, като изпод земята. Д. Талев, ГЧ, 455.