ЗА̀КЛÒП м. Остар. и диал. Заклопач1. – И ме заведе до едно долапче от чамови дъски без заклоп. Н. Цанов, Ч, 1875, бр. 13, 612. Мои са порти железни, мои са златни заклопе. СбНУ XXXIV, 281.
