ЗАКЛЮЧА̀ЛКА ж. 1. Приспособление за заключване на нещо (врата, чекмедже и др.); брава2, ключалка. По вратите им висяха тежки катанци – отишли си бяха стопаните с плаха вяра дано бог да запази имота им по-добре от несигурните лостове, железа и заключалки. Д. Талев, ГЧ, 381. Два ковани, зелено боядисани сандъка бяха опрени до стената. Единият беше отворен, другият имаше катинар и заключалки. Ст. Дичев, ЗС II, 633-634. Биляна бе затворила вратата на стаята си с дървена заключалка. Д. Талев, С II, 34.
2. Воен. Приспособление за затваряне затвора на автомат. Войникът с автомата извади пълнителя от калъфа, сложи го и заключалката изтрака. Кл. Цачев, СШ, 190.