ЗАКЛЮ̀ЧАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заключвам. Днес ходих в стаята му – гола, както си я знаеш. Пък и той не я заключа. Й. Йовков, Б, 24. На излизането ми от готварницата сякога заключах вратата. У, 1871, бр. 23, 365. Не заключай дверите на дома си от ония, които искат да влязат и не задержавай хляба си от ония, които желаят да го ядат. А. Гранитски, ПР (превод), 92. Като влизаш, вратата заключай / и добре залости – да не зей. Н. Марангозов, НПС, 48. Чието е булче най-вярно, / нему да дадем хазнето, / да го заключа, отключа. Нар. пес., СбНУ VII, 88. заключам се, заключа се страд.
ЗАКЛЮ̀ЧАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заключавам1. Той [рапортът] заключа на свършвание с един обстоятелствен отчет за някоя си панславистска брошура, издадена в Москва в 1867. НГ, 1881, бр. 191 [еа]. заключам се, заключа се страд.
ЗАКЛЮ̀ЧАМ3, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Заключавам2. заключам се страд.
ЗАКЛЮ̀ЧАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Съдържам се, състоя се в нещо; заключавам се. Единственото негово отличие се заключало в това, че госпожа Неновица захванала да посреща своя нижайши повелител неопрана, несpeсaнa и неумита. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1984 [еа].