ЗАКЛЮ̀ЧВАМ, -аш, несв.; заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Превъртам ключ в брава на затворена врата на помещение или в друга ключалка, за да не може да се отваря. Противоп. отключвам. Старите излязоха още след обяда. Гунка заключи подир тях и се върна. Г. Райчев, ЗК, 184. Преди да си легне, той се опита да заключи портата. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. Дочка се пристегна, взе вретеното да преде, заключи стаята си и отиде на гости. К. Петканов, МЗК, 33. Заключи белезниците.
2. Обикн. с др. същ. и предл. в. Оставям нещо в помещение, вместилище, чиято врата е затворена с ключ, за да няма достъп до него; затварям. Но той спокойно се наядаше и спокойно заключваше пак храната си в долапа. Й. Йовков, СЛ, 32. Много пъти мои приятели са ми подарявали часовници, но аз не съм ги носил. Държал съм ги заключени в чекмеджето на работната ми маса. А. Каралийчев, С, 230. В друга зала се съхраняват гимнастическите дрехи, заключени в отделни долапи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63.
3. Оставям някого (човек или животно) в помещение, затворено с ключ, за да не излезе; затварям. Когато се накани да излиза от лабиринта, заключваше ме в тази стая, а ме отключваше чак когато се върне. Н. Райнов, КЧ II, 32. Милетий беше се влибил в Мариола и често ходеше да я посещава. Костаки, като се догажда каква е работата, нагласява няколко турци и с тях извардва владиката у дома си и го заключва в стаята на жена си. П. Р. Славейков, БП I, XXIV. // Принудително лишавам някого от свобода, като го държа в затвор или другаде; затварям, запирам. Нему му отнеха свободата и го заключиха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 6. Решиха, че момчето се държи подозрително, няма да го оставят, ще го заключат в мазето. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 329. За тяхното снемание от епископския сан са възпротиви някой си калугер Нифонт, за което го заключиха в тъмница. Р. Каролев, УБЧИ, 106-107. Заключен зад телените мрежи, аз нямах възможност да се поклоня пред неговия [на Влайков] саркофаг. Мл. Исаев, Н, 287.
4. Разш. Рядко. Прекъсвам, прекратявам дейността на магазин, предприятие, учреждение или друго обществено заведение за определено време. Аз останах само с един глухоням пациент. Тая е всъщност главната причина, която ме накара да заключа клиниката си и да замина на олимпиадата в Берлин. Св. Минков, ДА, 41-42.
5. Воен. Придвижвам мерника на огнестрелно оръжие до определено място, за да бъде готово оръжието за стрелба. – Мерник пет! Златан леко и точно повдигна мерника и го заключи на пет. П. Вежинов, ВР, 74.
6. Мат. За отсечка или равнина – образувам ъгъл с друга отсечка или равнина; сключвам, затварям. Решаването на триъгълник по две страни и ъгъл, заключен между тях, може да се извърши и по начини, различни от този, който ни предоставя тангенсовата теорема. Матем., 1965, кн. 1, 21. При поставяне на стягата или при напрягане на въжето трябва да се внимава да не се изкриви ъгълът, който заключва току-що залепналият крак на стола. М. Томова, ТТЖ (превод), 62.
7. Остар. Завършвам, свършвам. Последният, Никифор, който заключва колоната и е технически отговорник, бди за правилното движение на групата. Бл. Димитрова, Лав., 40. Тоя същий висок съвет завръшил размишленията си с един великолепен обед, заключен с пиене кахве. БКн, 1859, кн. 1, 342.
8. Прен. Остар. Затварям нещо, като го правя недостъпно или труднодостъпно. След туй стигнаха до една канара, която им заключваше пътя и която беше покрита с цъфнали цветя. Н. Михайловски, ПА (превод), 144. Всички пътища, които водеха за Ягодово, бяха заключени от войнишки постове. Ив. Хаджимарчев, ОК, 93.
9. Остар. Затварям, заграждам нещо някъде, в определено пространство, в дадени предели. Твърде лесно е да смалим обема на въздуха, който е заключен в някой мехур. И. Гюзелев, РФ, 7. За краткост при написвание периодическата дроб написваме периода само един път, заключен в скобки. К. Кърджиев, А, 116. Пространство, заключено с повече от три прави чръти, наричя ся многоъгленик. В. Груев, НПГ, 16. // Включвам. За първи път тук [в Америка] са основа една силна федерация. Тази федерация можеше да заключи в себе не само тринайсет първоначални колонии, но още много, които имаха друго произхождение. С. Бобчев, ЖФ (превод), 161.
10. Остар. Сключвам. Кубрат му подаде ръка [на императора] за приятелство и проводи посланици в Цариград, та заключиха с него мир. Д. Войников, КБИ, 8. Считам са за честит, дето мога да известя на моя народ, че заключих мир с Портата. НБ, 1877, бр. 68, 265. Французите са отказват да заключат с нея [Англия] търговски договор. С, 1872, бр. 42, 330. заключвам се, заключа се I. Страд. от заключвам. Но как да стане тая работа? – Твърде просто: свършва се конкурсът, разотиват си конкурентите, заключва се стаята. Ал. Константинов, Съч., 107. II. Възвр. от заключвам в 3 знач. Като изрече тия думи, пусна ме да си вървя, а сам се заключи в горницата. Ст. Загорчинов, ДП, 226.
ЗАКЛЮ̀ЧВАМ СЕ несв.; заклю̀ча се св., непрех. 1. За врата, ключалка и др. – затварям се с ключ. Тази ключалка на чантата все не можеше да се заключи. А. Гуляшки, МТС, 25. Вратите нямаха нито брави, нито катинари, затова още не се заключваха. ● Обр. Копитата ронят камъни и пръст от страхотни пътечки, безбройни ридове се разтварят, чупят и заключват зад нас. К. Константинов, ПЗ, 62. И изведнъж / там бликва ненадейно светлина, / която се излива във морето. / И спуща се на огнени потоци / дори до самий бряг – и подир миг / небето пак заключва се. К. Христов, ПХ (превод), 68. // Само несв. Мога да се затварям с ключ. Елате да поправите вратата на тази стая, за да се заключва. Δ Заключва ли се вратата? – Да, заключва се.
2. Прен. Обикн. в съчет. с в себе си. За човек – ставам необщителен, вглъбявам се в себе си, обикн. поради силно душевно преживяване. Той веднага разбра, че лошото е пристигнало най-после, и се заключи в себе си. На никого не се оплака, отникъде не подири помощ и внимаваше да не се издаде пред хората. К. Петканов, ОБ, 59-60. Тая самота е толкова голяма, защото иде от смъртта; страхът от смъртта ни кара да се заключим в себе си. Ат. Далчев, С, 118. Най-много ме измъчваше безработицата. Заключих се в себе си, не излизах никъде, страх ме беше да не срещна някого от старите си познати. М. Касъров, ГК, 541.
3. Прен. Намирам се, съдържам се някъде, в нещо. Един от съществените недостатъци на разгледаните дотук дозатори се заключва в обстоятелството, че точността на дозирането при тях е свързана с изискването за постоянство в концентрацията на разтвора. П. Петров и др., В, 305.
◊ Заключвам / заключа устата на някого. Разг. Принуждавам някого да мълчи, да не говори за нещо. – Наистина, по-възрастна е от него, но какво от това? И тоя смут заключи устата на Висарион Висарионов. Ст. Чилингиров, РК, 182. Заключвам / заключа устата си. Разг. Млъквам, преставам да говоря по някакъв въпрос. – Да продумаше барем. А човекът си заключил устата и мълчи. Й. Йовков, ЖС, 133. Заключва ми се / заключи ми се сърцето; заключено ми е сърцето. Обзема ме мъка, потиснатост или равнодушие и обикн. не мога да общувам. Далеч от него тя го обичаше, радваше му се, чакаше срещите му, но видеше ли го – сърцето ѝ изведнъж се заключваше, обладаваха я непонятни вълнения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 102-103. Но на Ленко сега не му беше до приятели. Сърцето му беше заключено, душата му беше като попарена. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 225. – Искат да знаят истината, а когато я узнаят, сърцето им се заключва и нямат сили да простят. Й. Йовков, ОЧ, 167. Заключени ми са устата; заключена ми е устата. Разг. Принуден съм да мълча, да не говоря за нещо. – Е тогава кой ги [парите] е взел? Ще дойде ден, та ще се разбере. Нали виждаш сега, че ни са заключени устата. Ст. Даскалов, БМ, 47.