ЗАКЛЮ̀ЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от заключвам и от заключвам се. – Знаеш ли да четеш? – Не ми е трябвало! – отвърна троснато бабата, но в себе си беше се смутила от това притваряне и заключване на вратите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 145. Тоя затвор е на долния кат. Служи преимуществено за заключване луди. Ив. Вазов, Съч. XV, 76. Някои от къщите са много стари, има и на двеста и повече години. По тях ще видите примитивни брави и начини на заключване. Г. Белев, КР, 108.