ЗАКЛЮ̀ЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Качество на заключен (в 4 знач.); затвореност. Противоп. отвореност. Какво ли нямаше в това изпълнение [на артиста Димов]: естественост, искреност, сдържаност в играта, отмереност в жеста и словото, заключеност в себе си, присъщо на българския актьор, и преди всичко на Димова – без нито един звук, отправен направо към публиката. Н. Лилиев, Съч. III, 390.