ЗАКЛЮЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. С който се завършва нещо, обикн. някакъв текст или поредица от изложения, изказвания, прояви; краен, последен. Щом прочете заключителните редове, в клуба избухнаха ръкопляскания и мирната допреди публика зашумя, затрака със столовете и се размърда като кошер. Ем. Станев, ИК I и II, 63. С прииждането на нощта все повече и повече любопитни се трупаха около неуморните оратори: дали в последните си заключителни слова те няма да подхвърлят някое ново откритие, някоя нова шега? Ал. Бабек, МЕ, 247. В заключителното пленарно заседание участниците в симпозиума отчетоха особено положителните резултати от срещата. ПЗ, 1981, кн. 10, 34. Заключителни изказвания. Заключителен акорд. Заключителен концерт. Заключителна фаза. Заключителна статия.