ЗАКЛЮ̀ЧУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); заклю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заключвам; заключам1. Противоп. отключувам. Подобно ако употребиме, каквото говорят на някои места, откличам вратата, и то е погрешно, защото по други места казуват отключувам, заключувам, което е и право, понеже произходи този глагол от ключ, а не клич. СбПер. п I, 36. заключувам се, заключа се страд. и възвр.
ЗАКЛЮ̀ЧУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); заклю̀ча се св., непрех. Заключвам се.