ЗАКЛЯ̀ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Заговор (в 1 знач.); съзаклятие. В тая година стана заклятие срещу неговат живот и гърмеха на него с пъклени машини, когато за в театъра на кола се возеше. Хр. Драганович, НБ (превод), 5.
