ЗАКНЍЖВАМ, -аш, несв.; закнѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Облепвам, закривам прозорец или врата с хартия, книга за предпазване от силна светлина, топлина, студ и др. или вместо стъкло. Само през последните една-две години повече от тридесетина раховски къщи останаха без младежи. На някои от тия къщи прозорците бяха вече закнижени, гледаха ослепели света. А. Гуляшки, ДМС, 19. Мястото, където някога е бил тезгяхът, оджакът за кафе и дървената решетъчна преграда към отделението за бакалията, сега беше закнижено с оранжева хартия. В. Нешков, Н, 32. Разбирах само това, което виждах наоколо: порутени хижи с разбити прозорци, закнижени с вестници. Мл. Исаев, Н, 34. закнижвам се, закнижа се страд. Настъпи ли есен, вземе ли да застудява, прозорците ще се закнижат. Т. Влайков, Пр I, 7. Прозорците се закнижват за по-топло.