ЗАКНЍЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закнижа като прил. За прозорец или врата – който е облепен, закрит с хартия, книга за предпазване от силна светлина, топлина, студ и др. или вместо стъкло. Но щом изкукурига съседският петел и през закниженото прозорче нахлу отвън виделина, Махмуд отметна съдраната черга, излезе на пръсти пред къщи. Н. Нинов, ЕШО, 85. Домакините заотваряха закнижените прозорци, заизнасяха черги и козяци, изтупваха ги и оставяха на слънце да се проветрят. Д. Марчевски, ДВ, 157.