ЗАКОВА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от закова2 като прил. 1. За гвоздей, кабърче и под. – чието острие е проникнало под някаква повърхност чрез коване. Стефан взе теслата от ръката на Кондовица и измъкна закованите гвоздеи. Д. Немиров, Б, 142-143.
2. Който е прикрепен здраво някъде с помощта на гвоздеи. Надясно до разноцветния прозорец стоеше закована панорама. Ив. Вазов, Съч. VI, 149. Тогава по чаршията се чуваше само тъпото, равномерно слагане на еснафските чукове, примесено тук-таме с металическия звън на желязо от заковано налче. Ст. Чилингиров, ХНН, 26. ● Обр. Изразът на лицето му, закованата му стойка, неподвижният поглед, вперен в очите на генерал Сирмаков, като че искаха да кажат на присъствуващите цивилни: „Видите ли що значи военна йерархия и дисциплина?“. Д. Ангелов, ЖС, 662.
3. Който е затворен здраво, трайно с помощта на гвоздеи. Офицерският стол бе заел салончето на селското кино – тясна, лошо миришеща дълга зала с изгнил под и заковани прозорци. П. Вежинов, ВР, 202. Закован сандък. Закована врата.
4. Прен. За очи, поглед – който е спрял настойчиво, продължително върху едно място; втренчен, впит, вторачен, прикован. Нейните [на талигата] капаци затропаха отново и понесоха по чаршията шума на нашата грижа, зад която бавно, със заковани в земята погледи, пристъпваше тати. Ст. Чилингиров, ХНН, 176.
◊ Спирам се / спра се (оставам / остана) като закован. Разг. Спирам някъде или оставам някъде неподвижен, без да мога да помръдна, като вцепенен, обикн. поради страх, ужас, изненада или друго силно изживяване. Индже се изправи, сви вежди и вдигна ръка. Кърджалиите се спряха като заковани. Й. Йовков, СЛ, 125. Той поиска да вземе ръката ѝ, но нямаше сили. Точно в тоя миг, сънена и неспокойна, в кабинета влезе Криста. И спря като закована на прага. П. Вежинов, НБК, 411. Момченцето остана като заковано пред витрината с играчките. М. Грубешлиева, ПИУ, 226.