ЗА̀КОЛ м. Остар. и диал. 1. Адамова ябълка. Болните се оплакват сявгаш от един малко много силен болеж и от едно пречкане в устето на гръкляна; тии усещат там гачели има перошинек, та ги задушава, и непрестайно духат и са кашлят, за да го изхрачат, или са пипат с ръка над закола. Ив. Богоров, СЛ, 53. // Става на костите между шийните прешлени, където се отрязва главата, когато се коли животно.
2. Прен. Слабо място, уязвима страна. Намери му закола. Н. Геров, РБЯ II, 80. // Прекалена склонност, симпатия към някого или обратно – страх от някого. Той му е заколът. Н. Геров, РБЯ II, 80.
◊ Заклах по закола някого. Диал. Уязвих някого, напакостих му както трябва, както заслужава (Н. Геров, РБЯ).