ЗА̀КОЛАК м. Диал. Става в костната система. Кокошка се дроби по заколака. Т. Панчев, РБЯд, 124.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)