ЗАКÒЛВАМ, -аш, несв.; закòля, -иш, мин. св. заклàх и закòлих, св., прех. 1. Умъртвявам човек или животно с нож или друго хладно оръжие; убивам. И Цановица се беше съвзела от първия страх и по-разбрано обясняваше как станала работата. Току излезли из вратника, без да видят откъде, изскокнале три-четворица турци, грабнале Пенка и ударили с нож мъжа ѝ, а тя помислила, че са го заклале. Т. Влайков, Съч. III, 245. „Ми че аз, ако козата не иска да иде да бръсти в гората, вадя ножа и я заколвам!“ Й. Радичков, СР, 20. Дойде четвъртият ден, в който щяха да изгорят жив четвъртия старец. Но го заклаха. А. Дончев, ВР, 251. // Умъртвявам животно, обикн. птица, като прерязвам шията му. Тате каза на мама: – Ще разточиш баницата с лапад и сирене, ще заколиш петела, червения, ще опечеш агнешко с ориз. Хем да се не посрамиш! Събор е. В. Бончева, АП, 11. Прибра се вкъщи и се разшета. Закла пиле, замеси прясна пита – и тя приготви нещо за Станкула. Ст. Марков, СБ, 411. Трънчани сами мизеруваха, но дойдеше ли им гост, заколваха последната си кокошка, за да се отсрамят пред него. Сл. Трънски, Н, 411.
2. Прен. Разг. Само св., в мин. св. и обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Ставам причина някой да се отчае, да се разори, провали и под. – Подписах запис на Кривицата и той ми начете златни наполеони. Но Кривицата си поиска наполеоните на другата година и ме закла. Изкара записа, осъди ме и лапна имотеца ми и надеждата ми. А. Каралийчев, СР, 15. – Ху подлец! Закла ме! Две години чакам за отзив и сега: пух по главата. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 58. С въпросите си той го закла при защитата на дисертацията.
3. Прен. Разг. Само св., в мин. св., в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Силно се изненадвам от нещо лошо (обикн. от думи или постъпки на някого спрямо мене). Сервитьорът дигна врява: – Какво е това бе, другарю, бива ли такова нещо. Аз стоях като стелиризиран. Един сервитьор ме закла и какъвто съм сантиментален, това настроение ще ме държи поне една седмица. Г. Краев, СТ, 14.
4. Диал. Разрязвам едър плод, обикн. диня, пъпеш. На бостана – дините са се излегнали като угоени прасчуги. Заколиш една диня, тя те опръсква. Г. Краев, Ч, 57. – Да ти срежа ли една диня? Хайде да заколим една диня. Й. Йовков, ЧКГ, 33. заколвам се, заколя се I. Страд. от заколвам. И господин Лозев разказа това жестоко донейде суеверие, че ако се заколи прилеп, но не с нож, а със златна парà, донася сигурно щастие. Й. Йовков, ПК, 126. А трябваше да се заколи за празника петел, да се сложи пастърма с фасул, да се поразчисти къщата. Д. Талев, ПК, 252. Тогива и твърде нарядко са е клал добитък, и то, като са заколеше, от чорбаджие и аги, простият и долният гражданин едва са вреждаше да си купи за пет пари чер джигер. Ил. Блъсков, ПБ I, 2-3. II. Възвр. и взаим. от заколвам в 1 знач. Някой си маймун видял господаря си, че се бръсне, и подир малко време отишъл, та извадил бръсначите си да се обръсне и той, и тъй се заклал. П. Берон, БПР, 96. Я постой, батьо, почакай / да купя мами армаган / два ножа, / със един да се заколи. Нар. пес., СбВСт, 385. ● В 1 л. бъд. вр. Разг. Със следв. изр. със съюз ако. Напълно съм уверен в достоверността на нещо, съвсем съм сигурен, че нещо няма да стане, че не е така (с оглед на изказаното твърдение в подчинено изречение). – Аз ще се заколя, ако тая нощ има нощна атака. Й. Йовков, Разк. II, 169.
◊ Да заколим вола, да направим сбора. Диал. Употребява се, когато се загуби, даде нещо голямо, съществено заради нещо малко, незначително. Дай му нож да те заколи. Диал. За неблагодарник, който на добрината, която му се прави, отвръща със зло. Заклах по закола някого. Диал. Уязвих някого, напакостих му както трябва, както заслужава (Н. Геров, РБЯ).