ЗАКОЛÈНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Заколване, клане, кòлене. Словото е паметта на народите. Останали безкнижни, те се превръщат в стада за заколение. В. Йосифов, Избр. тв I, 204.
2. Разш. Прен. Смърт, гибел. За Николай Хайтов от всички идеали „отечественият“ е най-високият, най-старият и най-провереният, а народ без него „не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение“. Ив. Христов, НХ [еа]. Българското население напускало родните огнища, за да се спаси от заколение.
3. Църк. Жертвоприношение. Удостоил е [Мойсей] левитите да бъдат Божии служители; на свещениците е дал правото да извършват заколения и всесъжения, както и различни други свещенослужения. Амв., 2012, кн. 2 [еа].
◊ Водя (изпращам / изпратя, повеждам / поведа, пращам / пратя) <като агнец, агне, овца, вол и под.> на (към) заколение някого. Книж. Обричам някого на сигурна смърт, гибел, принасям в жертва някого. – Учите го [народа] срещу насилието да излиза с още по-голямо насилие. Искате от него чрезмерни жертви и го водите към заколение, към чрезмерни страдания. Въстанието стана пред очите ни, пред очите ни са сега и неговите последствия. Д. Талев, ГЧ, 346. Ще спасят [турците] един човешки живот, за да опетнят великото дело, за което се проля толкова кръв! Ами че нали тогава цял свят с право ще каже: луди хора, повели селяните на заколение! Д. Марчевски, ДВ, 210. Това момче е било предадено като овца на заколение. Мак., 1929, бр. 686, 2. Като агне (агнец, овца, вол и под.) на (за) заколение съм (сме). Книж. Покорен, безсилен, примирен с нещастието, смъртта съм (сме). Още до организираната съпротива срещу чуждоплеменния и чуждоверски поробител българинът съвсем не е бил само агнец за заколение, както често се мисли. СД, 2013, бр. 14, 10. Отивам / отида <като агнец, агне, овца, вол и под.> на заколение. Книж. Обричам се на сигурна смърт, гибел, принасям се в жертва. В заседанието се чули гласове дали фрацузката младеж, бъдещето на французкия народ, отива на заколение само за да се угоди на Англия. НВек, 1916, бр. 2170 [еа]. Отиваше noд стража в Цариградската тъмница. Любя тя, мое отечество, думаше той; един живот имам, готов съм да го жъртвувам за тебе. Аз отивам като агнец на заколение, нъ след моята смърт ти ще възкръснеш. Плов., 1887, бр. 33 [еа].