ЗАКОЛÈСНИЦА ж. Остар. и диал. Дървена или желязна пръчка или гвоздей за придържане на колелото към оста на кола, каруца; чивия. На краю оси има дупка, в коя е втъкната по една желязна клечка, коя ся казва заколесница; защото стои зад колелата и ги държи да не излязват. Г. С. Раковски, П I, 54.