ЗАКÒЛЯМ, -яш, несв. (диал.); закòля, -иш, мин. св. заклàх и закòлих, св., прех. Заколвам; закалвам2, закалям2. У дома си Иванчо улезнал / и майка му се прибрала. / На Иванча на зло говори: / – За просяк келав и дрипав / детето да си заколяш. Нар. пес., СбВСтТ, 955. заколям се, заколя се страд., възвр. и взаим.