ЗАКОМА̀НДУВАМ, -аш, св., прех. Остар. Закомандвам. Застанал прав сред кръчмата, закомандува с ръце, като леко кълчеше хълбоци. Нему подражаваха другите играчи. И кръчмата екна. Ст. Чилингиров, ХНН, 237. закомандувам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)