ЗАКÒННИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Сборник от закони (в 1 знач.); кодекс. Стремски взе един от законниците на масата на адвоката доктор и му намери потребния член. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 157. – Той [княз Бенеамин] цяла нощ четеше законника на Юстинияна и тълмеше мъдрите страници на Атене и Рома. Н. Райнов, ВДБ, 100. Мойсей е автор на един от най-старите законници в историята на човешките общества – така наречените „Десет божи заповеди“. П. Вежинов, СП, 113. Пред съдилището се трупат селяни. От околийския град са пристигнали двама адвокати с чанти и законници и щъкат между хората. К. Константинов, ПЗ, 87-88. Криминален законник. Търговски законник. // Разш. Индив. Нравствени норми, с които се съобразява дадена социална група, общност. И ветровете имат тук своето значение, макар да не е записано туй в законника на лъкавските колибари. Н. Хайтов, ШГ, 238.
ЗАКÒННИК2, мн. -ци, м. 1. Остар. Книж. Лице, което познава и обяснява законите (в 1 знач.). В Йовановата златарница пристигна първият турски законник. Той беше мъдър човек, с висока снежнобяла чалма. А. Каралийчев, ПГ, 105-106. На князовете щях да дам малко благочестие и да отнема разкошност. На законниците повече съвест и по-малко търсение на печалба. ИХЦ (превод), 303.
2. Индив. Ирон. Привърженик на законността. „Законът, казва [майорът], в казармата ей го е...“ И тръска бича. „А ако, казва, не си доволен, оплачи се на командира на полка! Той обича на такива законници сам лично да съдира кожата.“ П. Незнакомов, БЧ, 31.