ЗАКÒНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Юрид. Който се отнася до закон, който се основава на закон (в 1 знач.). Обособяването на курортите в отделните общини от много гледни точки – законова, икономическа и чисто функционална – не е възможно. 24 часа, 2003, бр. 232, 16. За недопускане на реполитизация на армията са необходими законови механизми. БА, 1992, бр. 384, 14. Законов акт. Законови несъответствия.