ЗАКОНОВÈД м. Остар. Книж. Юрист, добър познавач и тълкувател на законите; законоведец. За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който знае добре словенски и елински езици. Н. Бончев, Съч. I, 90. Из народа, ако и да ся знаяше, че в Англия не може да има ни един роб, но пак ся намираха хора, еще и от най-личните законоведи, които бяха на противен ум. Й. Груев, СП (превод), 163. Той е известен като за законовед и историк. Р. Каролев, УБЧИ, 85.
– От рус. законовед.