ЗАКОНОВÈДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до законоведение и до законовед. Книжевност славянобългарска и чуждестранна, стара и нова; обществени, законоведни и икономически въпроси. Сичките тия работи се зема да разработва един човек в книжка от 32 страници. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 90. Обществени, законоведни и икономически въпроси; изящни изкуства и местни описания. Ето вкратце обикновената храна, която периодическото списание „Читалище“ ще ся грижи да принося благопристойно и според обстоятелствата на любознателните си читатели. СбПер. п I, 92-93. При всичко, че Хюго положи първ главните начала на законоведната историческа школа, Савин е обаче който ѝ даде един систематически характер, особено в науката на законите. Ч, 1870, бр. 6, 168. Законоведна дейност.