ЗАКОНОВЕДÈНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Наука за правните закони; право, юриспруденция. Международното независимо право е оная част от законоведението, която поучава какви трябва да бъдат взаимните отношения между политически устроени народности. Ч, 1870, бр. 2, 46. Линколн откъсваше по няколко часове от сън, та ся трудяше нощя да ся учи на законоведение. Й. Груев, СП (превод), 180. В неговото царуване науките в Турция цъфтяха, а най-много поезията, законоведението и богословието. С. Бобчев, СОИ (превод), 62. // Тази наука като учебен предмет.
– От рус. законоведение.